Връзка между нарцисизма и детската агресия
Според психолозите, работещи в областта Детска Психология, децата с нарцистичен стил са склонни към , която е предпоставена от надменността, неемпатийността, грандиозното чувство за собственото значение и привлекателност, от стремежа да овещняват /експлоатират/ другите. Нарцисизмът разкрива ‘чупливия” характер на самооценката.
Нарцисизмът издава силна центрираност в аза, която ограничава загрижеността за чувствата и изборите на другите и във времето причинява непосредствена физическа и душевна вреда.
Нарцисизма създава:
-съсредоточеност върху негативните чувства и оценки на другите за себе си;
-съсредоточеност върху засилване на самоуважението чрез търсене на възхищението на другите.
При нарцисизма състоянието на его-центрираност е основополагащо, а не обмисленото усилие да се нарани другия.
Нарцистичната нагласа предизвиква към агресия, само ако детето се чувства засегнато – агресията е насочена към другия, който подлага на съмнение моята значимост.
Нарцистичността може да се изяви и като патологична . Ако в непатологичните форми нарцисима е насочен към “съблазняване”, стремеж към повърхностно обаяние, чар, прекалена зависимост от чуждото възхищение и пасивно паразитиращо поведение, при патологичните форми – вече се открива и деструктивното поведение към другите; независимо от епизодичните изблици на угрезения, все пак зад него се открива неемпатийност, безкрупулност, морално безразличие, което засилват деструктивността.
За нарцистичното дете ценностни и истински са само неговите нужди, чувства, притежания, всичко, което не се вписва в собствения аз не предизвиква емоционална ангажираност. Чувството за сигурност е изградено върху вътрешното убеждение в собственото съвършенство и превъзходство над другите. Детето се нуждае от запазване на самосътворения образ, защото чрез този образ се потвърждава чувството за ценност и значимост. Затова, когато нарцисизма е нараняван или заплашван – чрез пренебрегване, изобличение, критика, победа…, детето реагира с ярост, гняв и желание за отмъщение, независимо от осъзнаването или неосъзнаването на изпитваните чувства .
Нарцисизмът отразява изкривяването при организирането на вътрешния опит – ригидна несвързаност и непоследователност. Нарцистичните деца притежават крайно регидни механизми за справяне – уповаване на чувството за всемогъщество на аза, непризнаване на собствените грешки, проекция на отричания вътрешен опит върху другите, изискване за външно признаване на собствената значимост и власт. Детето с нарцистична дисрегулация изгражда чувството за собствения аз около илюзиите за власт, сила, контрол, неуязвимост, налагане. То отрича упорито всяко преживяване (съдържание), което свидетелства за уязвимост, завист, тъга, нараненост, безпомошност, желание за изграждане на връзки с другите. Тези преживявания се възприемат като не-аз. Нарцистичното дете отправя гневни и настоятелни изисквания към другите, за да получи потвърждение за своето могъщество, власт и сила. Но независимо от получаваните потвърждавания, детето е преследвано от неувереността, уязвимостта и заплахата, да не бъде обект на унижение и нападка. То е устремено към контрол, неспособно на благодарно отношение, склонно към унижаване на другите, на поддържане на дистанция, която е защита срещу срама и уязвимостта.
Нарцистичната уязвимост се основава на илюзията за всемогъщество и отричане на собствената уязвимост. Неспособността да се постигне реална компетентност води до засилване на претенциите за всемогъщество и затъване в чувството на грандиозност, придружено от отчаяните опити за защита на самооценката и илюзорното чувство за контрол. Детето е принудено да прикрива уязвимостта чрез дистанциране, заплаха, контролиране на другите.
